Сподели]Лесно ли искаме прошка
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Да простиш, не означава да махнеш с ръка към недостатъците или грешките на другия, а прощавайки му, да му засвидетелстваш отново доверие, внимание и уважение. Прошката не бива да се прави с безразличие. Тя не може да е искрена, ако приемеш молбата за прошка с презрение или цинизъм. Тя е висша форма на благородство и великодушие. Тя е ценност, проповядвана векове от християнската религия. Ненапразно в този ден на Сирни Заговезни, църковните служители молят за прошка християните, за да им прости и на тях Господ.
В днешното трудно време на отчуждение между хората, имотни спорове между близки и роднини, домашното насилие, засилената агресия в обществото, искрената прошка е особено актуална. Но истински може да прости или да помоли за прошка само човек, чиято съвест е будна. Ако нашата съвест, скрита дълбоко в нашето съзнание, не поражда угризения и желание да бъде чиста и спокойна, то тогава жалко за нас.
Ако всеки (а ние сме вече зрели хора), се огледа около себе си и си направи една равносметка, ще стигне до извода, че много пъти в този живот е бил нагрубяван, обиждан или накърняван волно или неволно от най-близките си хора – деца или роднини.
Затова може би, днес доста често чуваме за някои възрастни хора, изрази от рода на: “Те, децата му, не го поглеждат, какво толкова искат от един възрастен човек?”. А запитвали ли сме се защо?
Ако се случи така, че някоя постъпка на децата ни е обида за нас, или непростима грешка, робувайки на своето его и наранената си гордост, ние възрастните не винаги постъпваме правилно. Замисляли ли сте се до какво може да доведе нежеланието да простиш на децата си? До обтягане на отношенията, до прекъсване на нормалното общуване с тях, до изолация от внуците, до липсата на възможност да покажеш любов и да получиш любов от близките си хора. До страшна и тъжна самота, на която сам си се обрекъл, поради егоизма си.
На мен това ми звучи страшно, защото прошката е не само християнска добродетел, гя е велико човешко качество, което разкрива нашата доброта и великодушие. Прошката може да има чудодейната сила да запази добрите взаимоотношения между хората. Прошката е правото на възрастния да покаже своето благородство и разум, когато неговите деца или роднини са сгрешили и желаят да поправят това. Прошката е желание да простиш и да ти бъде простено. Прошката е духовно пречистване и равновесие.
Нека спазим традицията, която ни проповядва християнската религия на Сирни Заговезни. Нека повече хора обърнат поглед вътре в себе си и си направят равносметка - кому да простят и от кого да поискат прошка. Това е като ден за размисъл - за вината и чистата съвест. Когато поискаме прошка, ние пречистваме себе си от допуснати грешки. Когато простим на някого, ние сме проявили великодушие към вината на другия, надмогнали сме себе си. Така осъзнаваме, че сме запазили добротата си.
Иска ми се да вярвам, че в този ден на прошка, всеки един от нас ще спази традициите и ще намери сили да произнесе заветните думи, предавани от поколения на поколения: “Прощавай, за допуснатите грешки!” И ще получи най-искрено: “Простено да ти е, Господ да ти прощава!”
Вижте още:
Сирни Заговезни
